Вегетарианство или веганство?

Веганството – напомня на вегетарианството, но също и има много различия, които могат да бъдат “минуси” или “плюсове” в зависимост от гледната точка. Ако се гледа на въпроса само от гледна точка на храненето би могло да се говори за “минуси”. Спазването на строга веганска диета, е в пъти по-трудно от обикновеното вегетарианство. Веганаството, освен месото и рибата забранява консумацията на млечни продукти, яйца и мед. Накратко, всичко, което има животински произход. Но това не е само строга система на вегетарианско хранене.
Главната разлика между веганството и вегетарианството е във философията, която засяга много аспекти от живота на човека. Това е прилагане на практика принципите на уважение към всичко живо, отказвайки се от използване на вълнени пуловери, дрехи от кожа, разходки върху кон, козметика и лекарства тествани върху опитни животни. Обикновено веганите не купуват животни, тъй като отхвърлят идеята, че животните могат да се развъждат и после да се продават. Ала това не им пречи да приютяват и да спасяват бездомни животни на улицата. По този начин човекът и зверчето ще си правят компания като равноправни съседи. Има вегани, които се противопоставят на разделението на всички видове животни на полезни и малоценни. Но, разбира се, не можем да не направим разлика между болката която би изпитал един кон при смъртта си, с тази, която би изпитал много по-просто устроеният комар, например.
При веганството не може да се говори само за хранителни навици. Веганизмът е цяла една идеология, начин на живот, който в днешния световен ред -господството на капитала над всичко друго, е наистина едно противопоставяне на всички изкуствено съзадени норми и шаблони, по които ни се налага да водим живота си. По определение веган означава човек, който се въздържа от консумиране и потребление на продукти, добити чрез насилие или експлоатация на живи същества. А цялата система на капитализма се гради именно на това. Но първата стъпка – отказването от месото е съвсем проста. С прочитането на една книга човек може да научи как да замести нужните на организма вещества, които е получавал преди от месото с растителни заместители. Тази първа стъпка е фундаментална и за веганството като философия, като начин за виждане на света, и за вегетарианството като по-пестелив способ за изхранване и здравословен начин на живот. Защото откъдето и да го погледнем месото е убийство. Защото коснсумирайки мъртвото тяло на животно, ние по-скоро подлагаме тялото си на риск, отколкото да му набавяме нужните му хранителни елементи. Всеки човек се ръководи по собствени правила, когато нещата опират до неговото оцеляване.
Днес нашето оцеляване (особено на вас, които четете това) е възможно без убиването на животни за храна. И тук идва моментът със строго индивидуалните предпочитания. Месото е вкусно за някои, на други им прилошава само при мириса му. Същото е и със млечните продукти и яйцата. Ако човек гледа вкъщи една крава с много любов и от време на време я дои и пие чисто натурално мляко, въпросът вече опира само до това доколко това мляко е полезно за здравето му. Той не подкрепя никаква компания-производител на млечни продукти, която експлоатира животни, като купува нейни продукти. Би могло да се каже и , че не извършва никакво насилие върху кравата, макар че няма как сами да ни се оплаче. Разликата между изфабрикуваните на конвейер млечни и месни продукти, яйца и др. и доенето на кравата и събирането на яйца от кокошките в двора е ясна. Насилие, разбира се може да има само в първия случай.Вегетарианството като диета е един наистина прост начин да се противопоставите на системата крепяща се на робство, експлоатация и убийства. Веганството пък от своя страна предлага индивидуална идеология, която всеки сам за себе си може да създаде и да следва, да представя на околните, форма на съпротива срещу установения ред. И тук разликата между вегетарианизма и веганизма се размива. Индивидуалната етика, която се създава у човек още щом се замисли върху това какво яде, какви дрехи е принуден да купува, каква система да поддържа жива, етиката която се заражда у човека щом веднъж реши да се откаже да преживява от убийствата и мъченията над други, намира аналог и в анархистическата идеология.
Борбата за правата на животните - това не е просто проява на състрадание. Преди всичко, това е отричане на йерархията, тъй като свободата на човека не се изразява в това той да угнетява, убива и използва живите същества, за да удовлетворява собствените си потребности и да получава от това изгода. Всеки човек, който е минал през този момент на размисъл вече е способен реално да погледне на нещата и скоро да разбере, че в тази капиталистическа система на насилието човек напълно е лишил животните от всякакви права. Повечето вегани (които избират този път заради социалните, екологичните последици, до които воденето и популяризирането на този разумен начин на живот би довел), за разлика от някои вегетарианци (които са такива заради това, че е по-добре за собственото им здраве) изпитват ненавист към индустриите на смъртта - търговията с жива и мъртва стока. Да осъзнаеш правото си на свобода е почти толкова трудно, колкото и да я извоюваш, още по-трудно е да разбереш, че такова право има и всяко живо същество. Кой, освен анархиста, който отрича всяка форма на дискриминация, може гледайки в очите на страдащото животно да вижда свой малък брат и да го разбере.
Кланниците, съоръжения за поощряване на буржоазната култура, не се различават особено от концлагерите, където фашистите отглеждат, а после убиват нашите братя и сестри. Само за едно палто с ток се умъртвяват по 20 лисици, или се отравят по 40-60 норки, само заради едно скапано палто капиталистите душат под вода 6 бобъра, или вкарават отрова в белите дробове на 20-30 енота, чупят вратовете на 100-400 белки или пребиват до смърт с пръчки 8 бебета-тюлени. Най-малкото, което всеки един от нас може да направи, е да не подпомага поне тези очевидно ненужни индустрии. Да се въздържа от консумирането на продукти, добити чрез насилие. За да спрем зверствата трябва всички да се обединим, всеки според възможностите си да прави по нещо за разбиването на порочния кръг: убийство-продукт-потребление. Да бойкотираме всички ненужни боклуци, които капиталистите искат да ни пробутат, всички вредни за нас и околните артикули в магазина, като не ги купуваме или ги унищожаваме, или ги увреждаме така, че да стават негодни, да нанесяме ущърб на компанията-“производител”.
Да живеем пестеливо, с уважение към природата и заобикалящите ни живи същества, без да разхищаваме благата, с които майката-Земя ни дарява.